От термите до душ кабините

и усамотяване.Специфичното е, че там температурата и влажността на въздуха са доста високи с цел изпотяване.
Има дървени седянки , което е превърнало сауната в място за разговори и релаксация.  



 

 

Подобен вид бани са и руските парни бани. От векове руснаците изпаряват умората и стреса в дървени къщички с нажежени печки и различни ароматни билки. А после връщали силите си потапяйки се  в ледени води.  Билковите клонки са използвали за масаж. Брали са билките през лятото и след това са ги изсушавали на слънце. Преди банята са ги топели във вряла вода за около минута, подобно на чая.













Водата, с която се поливат камъните също  е била билкова отвара и е действала, както релаксиращо, така  и лечебно. На времето руснаците са имали, така наречения „банин ден”, когато дори обществените институции не работели. Традиционно в парната баня се влиза на няколко пъти, като са се правили кратки интервали между всяко посещение ( около 10 минути). Целият цикъл  завършва с обливане с ледена вода. Рязката смяна на температурата помага за кръвообращението и заклява тялото. И до днес този метод е известен с многото си положителни ефекти върху тялото. Както в сауните, така и тук не се влиза след хранене и пиене, или напълно гладен. При усещане на сърцебиене, замайване, задух или други неприятни симптоми стоенето в парната баня или сауната трябва да се прекрати. Поради голямото потене се губят много течности по време на парните бани и след посещението им се усеща силно чувство на жажда.  За повечето хора, тези процедури не са просто СПА, а един истински здравословен навик. Точно за това и в повечето луксозни хотели, посетителите могат да се насладят на парна баня.
Не по-малко интересни са и турските бани, или така наречените хамами. И до ден днешен това е едно от основните места, които човек трябва да посети, когато е в Турция. За това и в повечето хотели там се предлага.  
Турската баня образно може да се определи , като мокър вариант на сауната. Тук отново с разчита на парата и високата температура. Традиционно във всеки хамам има масажист, който освен масажа, в древността е натривал посетителите със сапун и обикновено  е бил не мюсюлманин,  тъй като се е считало, че тази длъжност е недостойна.  Днес посетителите са изтъркват с гъба, а  след това лягат върху нагорещен мрамор и получават своя масаж.  Цикълът и тук завършва в хладна стая но не обливайки се с ледена вода.  По времето на Османската империя, хамамите са били пристройки към джамиите, със социално значение, където хората са общували и са обменяли информация. 

При японците къпането също е прието за цял ритуал. В традиционните японски бани има няколко дървени вани или бъчви. Две от тях са кръгли, като едната е с температура на водата 35 градуса (Фурако), а другата с много висока температура на водата, около 50 градуса (Офуро) с пейка, като водата стига до гърдите на човек, за да не се натоварва сърцето. Следва правоъгълна дървена бъчва пълна с кедрови стърготини и още една правоъгълна дървена вана с обли и топли камъни. Използването на японската  баня е цяло изкуство. Както се досещате преди да човек да влезе в горещата вана е хубаво да затопли тялото си с топъл душ или просто да постои в дървената вана Фурако. Във врялата вана не се стои повече от 15 минути.  След това тялото се завива с кърпа и се ляга върху нагорещените кедрови стърготини. Те попиват потта. Цялото тяло с изключение на главата се покрива със стърготини.  За по-голям ефект се слагат различни билки и етерични масла. Следват облите камъни, които също са нагорещени и имат масажираща функция. Цялото това удоволствие приключва в стая за почивка и пиене на чай.














Счита се, че Японската баня е изключително полезна при  борбата със стреса, ревматични и ставни болки, дори стимулира  функцията на бъбреците и сърдечно-съдовата система.    Легендите разказват , че японската баня се е появила, защото  според религията на будистите те не могат да убиват животни и  е нямало как да си правят сапуни. За да могат да измият  мръсотията от тялото си са използвали много гореща вода.  Друга причина е суровия климат в Япония . Ниските температури  и високата влажност правят горещите вани идеални за  закаляване на тялото. Тези бани също са едни от  предпочитаните в сферата на туризма.

Историята на банята е толкова стара, колкото е стар света... Има легенда, която разказва за град Bath, във Великобритания, който бил основан 860г. преди Христа от принц Бладуд, който бил болен от проказа. Принца бил изгонен от двореца и принуден да живее с прасетата. Той забелязал, че прасетата се търкаляли в нагорещена от слънцето кал и тиня и така лекували своите кожни заболявания. Принца последвал примера им и скоро от неговата проказа нямало и следа. По-късно той станал крал и основал града Bath, което в превод означава баня. Доказателствата за съществуването на бани датират от  2000 година преди Христа.  Именно тогава е бил произведен първия сапун във Валион . През средновековието най-разпространени са били обществените къпални, които всеки е ползвал срещу заплащане. През  XIV век, започват инсталирането на бани в дворците, а обикновените хора са се къпели в дървени корита в спалните си. През XVIII век пък се появява едно от най-забележителните изобретения за къпане- душът.  Тогава той не се използва толкова много  и едва през ХХ век, когато в проектите за строителство на домовете, банята се появява все по-често, като самостоятелно помещение той влиза в масова  употреба. Въпреки разпространението до 1960 година да имаш самостоятелна баня в дома си е било голям лукс. За щастие вече не е така. Последните десетилетия оборудването за баня претърпя бум, благодарение на всички нови технологии. За много малко време, баните се превърнаха в задължително помещение на всеки дом а възможностите за комфорт и разновиден дизайн растат с часове.  Като започнем от това, че днес ние имаме централно водоснабдяване, а някои дори и с топла вода, та стигнем до всички аксесоари и удобства, които всеки от нас може да има. Дори почистването може да се превърне в детска игра с всички препарати, които се предлагат на пазара. Достатъчно е само да изберем предпочитаните от нас стил и цвят, най-подходящото за помещението обзавеждане и съвсем скоро ще можем да се къпем в желаната баня.  Съвременния човек, толкова е свикнал с ежедневното използване на банята, че трудно би си представил дори и един ден без душ. И така трябва да бъде. Хигиената е на първо място сред факторите, които определят доброто здраве на човек.  В съвременната практика различни стандарти за хигиена за препоръчват в различни ситуации, но ежедневните хигиенни практики, като взимането на душ са просто задължителни. Не поддържането на хигиена се счита не само за немърливост и създава негативни емоции, но дори и за опасно. И най-вече за здравето.  Важно е да създадем ежедневното къпане, като навик и на децата си.  Чести при малките има проблеми  при взимането на душ, те се страхуват и не обичат да се мокрят. Но с малко повече постоянство и забавление, къпането може да се превърне в един щастлив и весел момент за малки и големи.